Умно съхранение в детската стая: къде да приберем играчките и дрехите

Детската стая може да има достатъчно шкафове и въпреки това постоянно да изглежда разхвърляна. Причината невинаги е в количеството вещи. Понякога просто няма удобно и достъпно място, където детето да ги прибира.

Ако кутията за играчки е на висок рафт, гардеробът е труден за използване, а за всяка дребна вещ трябва да се отварят няколко врати и чекмеджета, редът трудно ще се задържи за дълго. Затова при проектирането на детски мебели в GTC Design мислим не само колко място за съхранение има, а и кой ще го използва и колко често.

Един практичен принцип помага много: нещата, които детето използва ежедневно, трябва да бъдат най-лесно достъпни. Вещите, които са нужни рядко, могат да се преместят по-високо. Така стаята започва да работи за детето, вместо то постоянно да се съобразява с мебелите.

Подредете съхранението по височина

Представете си мебелите в детската стая разделени на три нива:

• Най-ниското е за нещата, до които детето трябва да има самостоятелен достъп - любими играчки, книжки, материали за рисуване или дрехи, които вече може да избира и прибира само.

• На средна височина могат да бъдат вещите, които се използват редовно, но не е необходимо да стоят постоянно пред очите. Тук попадат част от дрехите, учебните материали и различни принадлежности.

• Най-високите зони за съхранение е по-разумно да останат достъпни основно за възрастните. Там могат да се съхраняват сезонни дрехи, резервно спално бельо, куфари, стари учебници или играчки, които временно не се използват.

Това разпределение има едно голямо предимство - с порастването на детето границите постепенно се променят. Рафт, който днес е недостъпен, след няколко години може да стане подходящ за вещи, които се използват ежедневно.

Отворените рафтове са удобни, но не за всичко

Отворените рафтове имат място в детската стая, особено за книги и предмети, които детето използва често. То вижда какво има, взема го лесно и не се налага да отваря шкафове.

Ако обаче всички играчки се подредят на открито, резултатът често е обратният. Десетки различни цветове, форми и предмети създават усещане за безпорядък дори когато всичко е по местата си. Освен това откритите повърхности събират прах и изискват по-често почистване.

Затова предпочитаме комбинацията между открито и скрито съхранение. Любимите книги или няколко играчки могат да останат видими, а останалото да има свое място в чекмедже, шкаф или кутия. Така стаята запазва детския си характер, без всяка вещ в нея да се превръща в част от интериора.

Кутиите и кошовете работят най-добре, когато правилото е просто

Една голяма кутия с всички играчки изглежда като лесно решение. До момента, в който детето реши да намери конкретна фигурка на дъното и изсипе всичко на пода.

По-практично е играчките да бъдат разделени в няколко по-малки категории, например - конструктори, коли, кукли, материали за творчество. Не е нужно организацията да бъде прекалено подробна, но ако за прибирането на играчките са необходими десет различни правила, вероятността те да се спазват всеки ден е малка.

За по-малките деца могат да се използват картинки върху кутиите вместо надписи. Така те сами ще разпознават кое къде трябва да бъде прибрано.

Важно е и самите кутии да са достъпни. Кош, който детето може просто да издърпа и върне обратно, често върши повече работа за поддържането на реда от сложна система от органайзери.

Гардеробът също може да „расте“

Детският гардероб не е необходимо да бъде умалена версия на гардероба за възрастни.

За малкото дете лостът за закачалки на стандартна височина практически остава недостъпен. Ако искаме постепенно да го включим в избора и прибирането на собствените му дрехи, част от гардероба трябва да бъде съобразена с неговия ръст.

Тук идва идеята за „растящ гардероб“. Това не е конкретен модел, а начин на проектиране. Вътрешното разпределение позволява рафтове и лостове да бъдат премествани или функцията им да се променя с времето.

В началото долната част може да съдържа чекмеджета и ниско разположен лост за ежедневните дрехи. По-късно разпределението може да се адаптира към по-дълги дрехи и по-голямо количество вещи.

При гардероб до тавана най-горната част не е изгубено пространство. Напротив - тя е подходяща за неща, които родителите вадят само няколко пъти годишно.

Пейката-ракла решава два проблема на едно място

Има мебели, които са особено полезни в малките детски стаи, защото нямат само една функция. Пейката с място за съхранение е добър пример.

Поставена под прозорец или до свободна стена, тя може да бъде място за сядане и четене, а пространството под седалката да побира играчки, настолни игри или други по-обемни вещи. Важното е да се внимава пейката да не дава възможност малко дете да се покатери до отваряем прозорец.

При подобно решение обаче механизмът има значение. Механизмът трябва да позволява контролирано отваряне и затваряне, без капакът да пада свободно върху ръцете на детето. При проектирането трябва да се мисли и дали то ще може лесно да достига съдържанието, без първо да премества възглавници и други предмети.

Ако използването е неудобно, дори най-красивата ракла скоро ще се превърне в място, в което просто се трупат забравени вещи.

Не подминавайте нишите и „неудобните“ места

Колона, ниша, пространство под скосен таван или свободна зона около прозореца често изглеждат трудни за обзавеждане. Мебелите по поръчка позволяват част от тези пространства да се използват за съхранение, без да се отнема от основната свободна площ.

Плитка ниша например може да стане библиотека. Под прозореца може да се проектира нисък шкаф, ако разположението на отоплителните тела го позволява. Пространството под скосен таван, което е неудобно за висок гардероб, може да побере ниски чекмеджета или шкафове.

Не всяка свободна ниша обаче трябва непременно да бъде запълнена. Детската стая има нужда и от въздух. Целта не е да превърнем всяка стена в шкаф, а да използваме онези места, които действително решават проблем със съхранението.

Какво къде да приберем?

Едно сравнително просто разпределение може да изглежда така:

Разбира се, няма универсална схема. Едно дете може да има десетки книги и малко играчки, друго – конструктори, спортни принадлежности и материали за рисуване. Затова съдържанието на шкафовете трябва да се планира според реалните вещи, а не според това как обикновено изглежда един детски гардероб.

Ако прибирането е трудно, системата няма да работи

Това е може би най-важното правило при съхранението в детската стая.

Редът не трябва да зависи от това родителят всеки ден да пренарежда след детето. Ако искаме то постепенно да поеме тази задача, трябва да му дадем система, която може да разбере и използва.

Простата система с малко категории, достъпни кутии, лесни за отваряне чекмеджета и ясно място за ежедневните вещи обикновено се поддържа по-лесно от сложната организация. Добре е и да не запълвате шкафовете до последния сантиметър още в началото. Детските вещи се увеличават бързо и малко свободен капацитет спестява бъдещо пренареждане.

В GTC Design затова не определяме доброто съхранение единствено по броя шкафове. По-важният въпрос е дали детето знае къде да намери нещо и може ли след това лесно да го върне на мястото му.